Една малка мишка, която.

 

Имало едно време,
една малка мишка. Тя се справяла с проблемите на целия свят, защото той сам не можел да се справи. Ден и нощ - нощ и ден, не спирала да се грижи за другите. Неуморно решавала проблеми от толкова - до ето тоооолкова големи.
Когато на някого му било тъжно, мишката веднага го утешавала. И когато не знаел някой какво да направи, тя му давала съвети. Покровителка на нещастните и самотните, малката мишка се отдавала изцяло на проблемите им (до последната люспичка на опашатата си опашка).
Но ето че един ден, когато нещастното слънце греело над нещастната земя, мишката попаднала в капан (защото както всяка мишка, и тази обичала сирене). Какво ли не опитала - не успяла да се измъкне. Започнала да вика помощ. Минавали опечалени хора, поглеждали я, виждали я как се мъчи, мислели си: "Колко ужасен е светът" и отминавали. Те забравили - всички до един - за добрините на мишката. А колко лесно било - само трябвало да я освободят от капана...

Почивай в мир, прекрасна мишко! Те може да не те помнят, но аз те помня.
Ти беше една малка мишка, която.

BEZ.