... And it's not a cry that you hear at night.

По дяволите, по дяволите! Толкова е трудно да изолираш емоциите... Защо?

Греша или съм права-не знам, но май е по-добре да си сам. За да мислиш трезво, вярно, обективно. За да се виждаш анфас и да знаеш недостатъците си, както би ги видял някой друг човек (да, чета прекалено много). За да можеш да се обичаш, дори когато няма причина защо.
Но е по-лесно да обичаш някой друг и в някой светъл ден, когато ти си виновен, да прехвърлиш вината върху него... Мда. Лесно са го измислили.
Но аз съм хитра и казвам, че ще съм си егоист и няма ПЪК.
Няма да обичам... Нима? Е... поне до следващия път...