ГИЛОТИНА

 Има една смърт, която предпочитам.

Аз искам не да ме кремират. Не да ме погребат.

Не.
Искам да ми отрежат главата на гилотина.

Защото когато умреш в съня си, сънуваш. А през 60% от времето сънуваме. Значи няма да видя нищо по-интересно от интересен сън.

Когато умреш от задушаване или от удавяне (въобще от недостиг на въздух) не мислиш от романтичната гледна точка на смъртта, а това е голям пропуск. Човек трябва да има време да помисли за това. Иначе в главата ти няма нищо друго, освен въпроса: "Защо на мен, по дяволите?" или нещо от рода на: "ПОМОЩ!".

Смъртта по насилствен път... За нея няма какво толкова да се каже. Боц - и си до тук.

Самоубийството е тъпа работа. Адски безсмислено и от рев ти окапват очите. Самоубийците са слаби (тук виж поста за слабите хора). Те, преди да умрат, виждат само червено петно и виждат пулсираща ръка или крак. И главата им започва да пулсира. Няма значение как ще се самоубият - глупаво е, защото са се родили, за да живеят. С причина.

Да умреш от гладна смърт (виж недостиг на въздух - подобно е).
Да умреш от падане е болезнено. И виждаш земята. Само земята.

Изгарянето е красиво само по филмите и раплакващо по книгите. Не е забавно и пак се стига до смърт от недостиг на въздух.

Автономните болести, които водят до този трагичен край, звучат екзотично, но само толкова. Нищо повече, освен дълго и тягостно мъчение, пропито с неоправдани надежди. Тогава...

Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.Смъртта е безкрайна.

Не, не предпочитам такава смърт.

ГИЛОТИНА.

Защото когато умреш на Гилотината, ето това виждаш... Ето това. Нищо повече от небе. Никакви сънища, видения, глупости и тям подобни истории... Реално, красиво, последно, желано, синьо или сиво-черно-розово небе.
На Гилотината няма място за мечти, а само за факти...
"Ето един малък факт: ТИ ЩЕ УМРЕШ" - Маркъс Зюсак

Какво повече ти трябва от това? Малък хубав факт - имаш време да помислиш преди да умреш на Гилотината... Защо я пиша с главна буква ли?

Защото уважавам смъртта.

http://www.youtube.com/watch?v=d5zdn6cYBjs&feature=related


BEZ.