Обичам хората, които се страхуват (особено от мен). В тях има един особен чар... Те не са страхливци-да не бъркаме понятията. Те се страхуват, а страхът понякога е нещо добро. Когато те предпазва от грешки (независимо, че и те понякога са неизбежни) върши доста добра работа.
Обичам хората, които се страхуват.
Защото съм точно обратното на тях.
Защото това, което казах, е пълна глупост.
Обичам хората, които се страхуват, защото това е слабост. Защото няма перфектни хора.
Има ли средно положение? Не и в този случай - тук има само крайности.
Обичам хората, които се страхуват, защото страхът им ме успокоява. Това значи, че има много неща да се променят и поправят. И да се разпръсват като пъзел наново. Грешно е да пиша това, но не съм съвършена.
Не се страхувам от последствията.
Кой се страхува? Веднага да си каже! Нуждае се от спешен ремонт...
BEZ.
No comments:
Post a Comment